Е4 – През пет планини под пет дни

Маршрут Е4 или познат още като 5-те планини – Витоша, Верила, Рила, Пирин и Алиботуш (Славянка) представлява пешеходно минаване на 260 км с около 15 000 м положителна денивелация и дори още повече отрицателна. Старта е от Драгалевци и завършва на Гоцев връх. Всъщност, дори не планирах да правя маршрута тази година, но имах няколко свободни дни и съвсем набързо сглобих план, направих разпределение, подготвих екипировка и просто чаках да тръгна. Знаех, че е малко рисково време тъй като края на Август е доста сух, доста чешми са пресъхнали, а нощите са вече доста студени, но честно казано не мислех за това, както и не мислех за малкото време което имах и други потенциални опасности. Веднага към мен се присъединиха още трима (Станислав, Недка и Стефан) и буквално след няколко дни потеглихме. Целта беше ясна – под пет дни, терена е тежък, доста по-тежък от Ком-Емине, въпреки, че е доста по-кратък.

Ден 1: Трябваше да минем две планини за един ден, тръгнахме в 4 сутринта, качихме най-високата част на Витоша и спуснахме към Верила. Бях чувал легенди за Верила и наистина се оказаха вярни – поляни, жега и безводие в продължение на часове, истински ад. В ранния следобед стигнахме с. Клисура и там успяхме да се докопаме до разни напитки и храна. За съжаление, от този момент останахме само трима, Стефан получи кофти болка в крака и трябваше да се откаже. От там подхванахме катеренето към Рила и по-точно към х. Рилски езера. Успяхме да стигнем на хижата към 20:00, доста изтощени, но поне там условията са добри и знаехме, че ще успеем да възстановим.

Ден 2: Това беше денят който по план трябваше да стигнем до х. Македония. Голяма част от този етап беше напълно непозната за мен. Стигнахме доста бързо до връх Мальовица и веднага започнахме да пускаме до х. Мальовица. Бяхме доста бързи до този момент, но започнахме да катерим към Страшното езеро, от там към х. Рибни езера което отне доста часове. Последния етап беше към х. Македония, само някакви си 10 км които обаче минавахме близо 5 часа заради доста стръмния и техничен терен, както и натрупана умора. Слънцето ни беше смачкало през целия ден. Стигнахме хижата, но не можехма да се изкъпем, легнахме си доста късно.

Ден 3: ЗОсвен късното лягане предната нощ, трябваше да станем доста рано и общо бяхме спали около 4 часа, а ни предстоеше най-тежкия ден. Най-напред качихме доста стръмно и после спускахме цялата Рила планина, слънцето отново ни мачкаше, но стигнахме Предела в добро време. От там обаче започна истинския кошмар, няколко изкачвания по над 1000 метра и техничен терен. Озовахме се на Кончето в 11 през нощта и по въжетата на връх Вихрен след полунощ. Минахме през доста кризи, нямахме и време за почивка. Успяхме да стигнем до х. Вихрен в 2:00, легнахме си гладни и отново не можехме да се изкъпем, всичко това вече започна да се натрупва и ставаше доста тегаво, вече почти нямахме сили да бягаме, дори на бегаемите терени.

Ден 4: Отново спахме около 4 часа и тръгнахме по-късно за да успеем да закусим на хижата тъй като следващата спирка беше Тевно езеро, след няколко часа. Терена отново беше доста тежък, слънцето отново не ни прощаваше, вече всеки беше изпържен по всяка открита точка на тялото. Стигнахме Тевно след няколко часа по камъни и зъбери и от там започнахме да спускаме Пирин, една много красива част която не бях открил до този момент. За съжаление, след това спускане следваха още 25 км които бяха сравнително равни в по-голямата си част, но в края стана доста стръмно, а вече беше тъмно. Аз обаче започнах да развивам контузия която ме направи малко по-бавен. Точно на спускането към х. Попови Ливади моят и на Недка челниците умряха и трябваше да спускаме на телефон и щеки, заради контузията. Все пак стигнахме хижата в 01:00. Този път успяхме да хапнем, хижарите се погрижиха за нас, беше късно, но се заинатихме и дори се изкъпахме, искахме да сме прилични за финалния ден 🙂

Ден 5: Това е, последният ден, закусихме прилично и тръгнахме към 8:00. Над 25 км вървяхме по коларски и скучни пътища, нищо не се случваше, освен, че аз накуцвах доста. Дори не разбрахме кога излязохме от Пирин и влязохме в Славянка където ни чакаше и последния финален връх, но преди него имахме огромно изкачване което доста ни изцеди силите. Все пак успяхме да постигнем целта – 4 дни, 14 часа и 28 минути!

====Strava активности====
Ден 1: https://www.strava.com/activities/9719151756
Ден 2: Strava Activity
Ден 3: https://www.strava.com/activities/9734486494
Ден 4: https://www.strava.com/activities/9739221935
Ден 5: https://www.strava.com/activities/9745715208